ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

През първата половина на XIX вeк Стара Загора е била значителен център на знанията и търговията. Нейното будно, трудолюбиво население бързо възприемало новото, участвало най-активно в разностранните възрожденски процеси. В града съществували четири християнски православни храма – “Свети Никола”, “Свети Димитър”, “Света Троица” и “Успение на Света Богородица”. Те крепели жив българския дух, християнската вяра и традиции.

Всяка църква поддържала килийно училище. Там се изучавали четене, писане и малко смятане. За учебници се използвали предимно църковни книги. Учители били местни свещенници. Такова килийно училище имало и към църквата “Свети Никола”. Будните деца на старозагорските занаятчии и търговци изучавали четмо и писмо и били възпитавани в родолюбие и християнски добродетели.
Съзнавайки огромната роля на църквите и училищата, старозагорци, както и всички българи, с доброволни пожертвования поддържали най-важните опори на българщината през вековете. Напредъкът на занаятите и търговията обаче изисквали повече знания и то преди всичко от светски, практически характер.

През 1841 г. възникнало елинско (гръцко) светско училище.  То давало широки светски знания, добра подготовка на своите ученици. В същото време заплашвало формиращото се българско национално съзнание с гръцки език и силното гръцко културно влияние. Осъзнали тази опасност, хаджи Господин Славов, Андон Митов, Иван Стоянов, макар и възпитаници на елинското училище, станали най-горещи привърженици на идеята да се създаде българско светско училище в Стара Загора. През 1835 г. такова училище било открито в Габрово с учител Неофит Рилски. Примерът на предприемчивите габровци бил възприет от видните старозагорци хаджи Господин Славов, Александър Екзарх и др. Те се спрели на учителя Атанас Иванов, който наскоро се завърнал от учение и бил подготвен да въведе взаимоучителния метод в преподаването.
 

Така на 1 март 1841 г. даскал Атанас Иванов открива първото взаимно новобългарско светско училище в Стара Загора. То се помещава в сградата на килийното училище към църквата “Свети Никола”. Заслугите на храма за откриването му били оценени по достойнство и то съвсем естествено било наречено Светиниколско. Църквата поддържала училището със средства, набрани чрез дарителство. Постепенно Светиниколското училище се утвърдило като водещо в Стара Загора и дало значителен принос за съграждането на националната просвета.

През 1850 г. била построена специална двуетажна сграда за нуждите на Светиниколското училище. В нейното изграждане със средства и труд участвали еснафските организации, отделни дарители, а църквата “Свети Никола” дала 90 000 гроша. От 1850 г. Светиниколското училище станало класно. Например в първи клас през 1863 г. се изучавали: Нов завет и свещена история, землеописание, краснописание, кратка числителница и др. Славата му на добре поддържано и уредено училище привличала будните и любознателни българчета от съседните селища - Чирпан, Нова Загора, Казанлък и др.

Постепенно Светиниколското училище се утвърдило като крупен просветен център за Южна България. В него учили Васил Левски - Апостола на свободата, председателят на Старозагорския революционен комитет Кольо Ганчев и мъчениците на Старозагорското въстание от 1875 г. братята Михаил и Георги Жекови. В бурните 1876 г. и 1877 г. в него бил учител Петко Рачов Славейков.

През всичките тези години се поддържала здрава духовна връзка между храма “Свети Никола” и едноименното училище, които ръка за ръка работели за общонародната идея. През лятото на 1877 г. Светиниколското училище споделило тъжната участ на Стара Загора – градът бил превърнат в руини, а жителите му избити или прокудени. След повторното освобождаване на града през януари 1878 г. оцелелите старозагорци започнали да се връщат в родното огнище, превърнато в пепелище. Постепенно животът започнал да се възражда. С труда и средствата на изстрадалите старозагорци била построена нова сграда на Светиниколското училище. В нея поколения старозагорски деца учили до 1966 г., когато тя била разрушена и на нейното място издигната съвременната сграда на училището днес.

До 1991 г. училището носи името “Атанас Генчев”, а от 1994 г. се връща старото име на училището “Свети Никола”, което е преди всичко символ на уважението към създателите, историята и традициите на древна Стара Загора

Училището днес

И през новата учебна 2011 / 2012 година Шесто основно училище “Свети Никола” отваря гостоприемно врати за своите възпитаници и продължава дейността си като водещо, достъпно, привлекателно, гарантиращо оптимално разгръщане личностния потенциал на ученика - интелектуален, емоционален, физически.

Мисия на училището

Реализиране на високоефективна образователна и възпитателна подготовка с цел развитие личността на детето, талантите, умствените и физическите му способности и подготовката му за отговорен начин на живот в свободно общество, в дух на свободомислие, разбирателство, толерантност.

Цели на училището

1. Мотивиране на учениците за учене, активиране на творческите им способности за постигане на реални най-добри резултати в учебния процес.
2. Развитие на социокултурата, езиковата и литературната компетентност на учениците от 1 до 7 клас в зависимост от възрастовите им особености и интелектуално развитие в различните класове.
3. Възпитание на учениците в хуманизъм, демократизъм, толерантност.
4. Формиране на гражданско поведение и  екологична култура у учениците.
5. Формиране на умения и навици за здравословен начин на живот в училище и извън  него.
6. Утвърждаване на училищен ред за опазване на материалната база.
7. Възпитаване  и укрепване на традициите в училище и класа.
8. Разширяване сътрудничеството и партньорството на училището ни с Училищното настоятелство, родителската и местната общественост, с неправителствени организации и с държавни обществени институции.
9. Възпитание в дух на родолюбие и утвърждаване на националните културни ценности.

Приоритети в дейността на училището

1. Издигане качеството на обучението по всеки учебен предмет.
2. Гражданското образование и екологично възпитание.
3. Използване на съвременни комуникационни технологии и Интернет в обучението по чужд език, изобразително изкуство и други предмети.
4. Въвеждане на информационните технологии като част от обучението на учениците по различни предмети.
5. Творческо прилагане на всички новости и съвременни образователни тенденции.